Борислав Георгиев - автор на книгата "Шепот на война", изд. "Трейшън Прес"

Разкажете ни за себе си. С какво се занимавате и Вашата професия има ли връзка с книгите и света на литературата?

Казвам се Борислав. Студент по Право съм, вече пред завършване. Правото е свят, изграден от думи, но не просто написани, а такива, които оформят реалността. В Правото думите са оръжие, защита, понякога и капан. Те не просто разказват истории, а създават последствия – едно изречение в закон може да промени хиляди съдби. Затова винаги съм смятал, че правото не е толкова далеч от литературата. И двете изискват усет към детайла, разбиране на човешката природа и способност да четеш между редовете. Разкриват нюансите на човешката природа, скритите мотиви и неизказаните истини. Разликата е, че в литературата героите можем така да ги измислим, че да намерят тази справедливост, която ние в живота не успяваме. Може би затова избрах този път – защото вярвам, че думите могат да наклонят везните.

Каква е Вашата история с книгите? Какво Ви кара да ги четете? Кои са любимите Ви жанрове?

Започнах пътя си с книгите сравнително късно, но когато го направих, разбрах, че съм пропуснал цял един свят, който винаги е бил там, чакайки да го открия. Чета, защото думите имат силата да разширяват границите на възможното – дали чрез идеи, които променят мисленето ми, или чрез истории, които ме пренасят в други светове. Обичам поезията, защото в малко думи може да се събере цяла вселена от чувства и мисли. Тя не обяснява, а намеква, оставяйки място за тишината между редовете. Фантастиката, от друга страна, ми дава свобода – възможността да видя реалността през друга призма, да си представя светове без граници и идеи, които не са ограничени от настоящето. В един жанр търся дълбочина и неизказана емоция, в друг – безкрайност. И може би затова продължавам да чета – защото думите винаги могат да отворят нова врата, дори когато мислиш, че вече си стигнал до края.

Коя е любимата Ви книга? Кой е любимият Ви автор? Защо?

Любимата ми книга не е една, а цяла поредица – Вещерът на Анджей Сапковски. За любим автор мога да посоча двама – Атанас Далчев и Йордан Йовков. Техните произведения подбудиха моя интерес да пиша.

Какво Ви вълнува най-много в бъдещето на литературата? Виждате ли някакви новаторски тенденции или промени в индустрията?

Бъдещето на литературата ме вълнува най-вече заради начина, по който тя ще продължи да се адаптира към времето, в което живеем. Винаги е била огледало на обществото, но сега това огледало се променя по-бързо от всякога. Една от най-интересните тенденции е нарастващото сливане на литературата с други форми на изкуство и технологии. Интерактивните книги, които комбинират текст, звук и визуални елементи, размиват границите между четенето и преживяването. Освен това, виждам как поезията и кратките форми на литература отново набират популярност, особено в дигиталното пространство. Хората все по-често търсят съдържание, което носи силна емоция в няколко реда – нещо, което социалните мрежи засилиха. Но най-вълнуващото в литературата, независимо от промените, е че тя винаги ще бъде място за дълбоки идеи, за тишина сред шума и за истини, които няма да намерим никъде другаде. Независимо дали бъдещето ѝ ще е дигитално, интерактивно или все така на хартия, тя ще остане дом за онези, които търсят смисъл в думите.

Какви са Вашето мнение за ролята на литературата в обществото?

Литературата винаги е била нещо повече от просто думи върху хартия – тя е памет, отражение и катализатор на промяната. Тя може да съхранява истината там, където историята я пренаписва, и да дава глас на онези, които иначе биха останали нечувани. Тя ни учи на емпатия, като ни поставя в обувките на другите, и ни помага да разбираме света по-дълбоко, отколкото новинарските заглавия позволяват. В свят, пълен с информация, литературата е онази рядка форма на знание, която не просто информира, а ни кара да чувстваме. Освен това, вярвам, че литературата има и своята тиха, но могъща роля в личното израстване. Четенето може да бъде диалог между човека и самия него – среща със собствени мисли, които иначе биха останали неизказани. Понякога една книга е всичко, от което човек се нуждае, за да намери отговор, който дори не е знаел, че търси. Затова литературата не просто отразява обществото – тя го оформя. Тя ни дава думи, когато не знаем какво да кажем, и истории, които ни помагат да не се изгубим в своите собствени.

Какво бихте казали на хората, които не четат?

На хората, които не четат, бих казал, че не ги съдя – всеки намира своите истории по различен начин. Но бих им напомнил, че литературата не е просто думи в книги, които „трябва“ да четем – тя е начин да открием нови светове, нови идеи, дори нови части от себе си.

Четенето не е задължение, а възможност. То не винаги означава дебели класически романи или сложни философски трактати. Понякога една кратка поема, няколко страници фантастика или дори диалог в любима компютърна игра могат да отключат нещо в нас. Литературата е навсякъде, просто трябва да намериш своята форма. Ако никога не си обичал да четеш, може би просто не си попаднал на правилната книга. И тя може да те чака някъде, готова да ти покаже, че историите не са само на страниците – те са част от това, което сме.

.......

Очаквайте дебютната книга на Борислав Георгиев - "Шепот на война" - през март.

Следете за повече информация уебсайта на издателство "Трейшън Прес" - thracianpress.com