Гергана Гетова - Автор на книгите"Пеперуди", "До кръв от любов", "Мъниста нежност", "В сънищата на другите"

Разкажете ни за себе си. С какво се занимаване и Вашата професия има ли връзка с книгите и света на литературата?

Здравейте! Казвам се Гергана Гетова, родена съм и живея в гр. Пазарджик. По професия съм експерт в областта на земеделието. Извън работа дейността ми е насочена към хората, които все още остават свързани със земята българска и си произвеждат хляба, млякото, плодовете и зеленчуците. Опитвам да разбера и развивам душата си, интересувам се от вътрешния (невидимия) свят на душите като цяло и на всичко, което можем да усетим без да виждаме. В света на литературата пиша в жанра поезия. Имам 4 броя издадени стихосбирки :"Пеперуди"-2012г., "До кръв от любов"-2018г., "Мъниста нежност"-2021г. и "В сънищата на другите "-2023.

Каква е вашата история с книгите?

Ще я опиша така като сравнение: фурна за истински домашен хляб и книжарница с нови книги, мирис на топъл хляб и мирис на нова книга, опиянаващо, магично вълшебство - едното за физическото ни тяло, другото з адушата.

Какво Ви кара да четете?

Бих желала да летя, пътувам и да виждам реалния живот през призмата на създадения свят, представен от авторите, понякога по-реален от всичко около нас.

Кои са любимите Ви жанрове?

Любимите ми жанрове са духовна литература, художествена литература, в която са препрелетени действителни събития, чудеса от друго време и от друго място.

Коя е любимата Ви книга? Кой е любимият Ви автор? Защо?

Любимите ми книги са доста. Ще започна с една книга, последно издадана 1968г -“Насрещен вятър на Мария Грубешлиева“. Оттам ще премина през Халед Хюсейни с „Хиляди сияни слънца“, Нидал Алгафари с негова четирилогия “Боже Защо Годпод лъже, „Аллах, милост нямаш ли?“, „Любиш ли, ти Бог си!“, „Орисани да избираме!” - живи образи, четеш и пред теб е 3D-прожекция за вярата за любовта, за религията , за обичта, за болката на душите, без да са нужни предпазни очила. Продължавам с поредицата за самодиви на Искра Урумова “Откраднато“,“Обречено“,“Орисано“, които показват чудесата по български земите. Романът „Катара“ на Мария Лазарова-Морфа ,“Вятъра и вятърицата“ ,“Тревата не умира“ на Цветанка Убинова ,“Клетвата“ на Дани Асенова и стигам до „Ракази от корена“ на Кристина Палазова, книги от които няма По- и Най-, книги, които се четат през сълзи, с настръханала кожа на тялото, с потичаща по вените магичност и приказност –живи образи, жив свят.

Какво Ви вълнува най-много в бъдещето на литературата? Виждате ли някакви новаторски тенденции или промени в индустрията?

Литературата би било добре да бъде близка до нас, до бита ни, до културата ни, да ни обогатява и да ни кара да искаме да четем повече, за да бъдем креативни, мислещи, както ние, така и децата ни, да се подготвим да бъдещето.

Напоследък попадам на много ценни български автори. Ценни по мое мнение - млади, но светли, с чист изказ, пишещи мъдро и вдъхновяващо. Ще бъде чудесно да бъдат по-популяризирани, защото има какво да се прочете и преживее от техните страници. „Хората не избират книгите, а книгите избират читатея“ - мъдра мисъл, която много ми харесва и вярвам в нея, постоянно ми се случва.

Какво бихте казали на хората, които не четат?

Ако човек открие и една книга, която му дава свободата да бъде себе си, ще посегне към втора, трета. Има достатъчно жанрове, за да открие всеки своето. Човек може да промени само и едниствено себе си, четенето до някъде се възпитава, ако децата вкъщи виждат възрастните не само с мобилни устройства, но и с книги, купуват си книги, и то ще иска да подражава, но не и при равни други условия. Едно четящо дете или, по възможност, много четящи деца, е богатство за всеки народ.